„Аз приех поръчението на Андрю Карнеги да систематизирам и публикувам принципите на успеха, когато бях студент по право в Джорджтаунския университет. За усилията си не получих от Карнеги нищо освен покриването на транспортните разходи. Моята отдаденост на тази задача доста усложни живота ми. Трябваше да издържам семейството, а много от роднините ми се подиграваха на целта, която преследвах. Работих двадесет години: интервюирах президенти, избиратели, основатели на големи компании и видни филантропи. Тъй като тези хора често не осъзнаваха принципите, които прилагаха – просто действаха, – отне ми много време да ги наблюдавам и да определям характера на силите, които смятах, че действат чрез тях. Вместо да правя пари за себе си, вършех работа за други. Повярвайте ми, имаше моменти, когато ми беше трудно да запазя положителната си психическа настройка и упорство, притиснат между трудностите и семейните ядове. Това, което ме караше да продължавам, бе убедеността, че един ден не само ще завърша успешно работата си, но и че тогава ще се гордея със себе си. Струваше ли си да давам повече от себе си през тези двадесет години и да понеса всички тези трудности? Отговорът е очевиден.“ - Наполеон Хил
