Защо хората фалират и възможно ли е фалитът да бъде предотвратен?

   Невъзможността да се покриват финансовите ангажименти и поетите задължения се нарича фалит. Това се случва в момента, при който паричните потоци са недостатъчни, за да покрият всички разходи и задължения, и няма възможност да се осигурят нови средства – било то чрез кредитиране или на база освобождаване на активи. Както и когато пълното освобождаване на всички натрупани активи не би могло да покрие всички финансови ангажименти и задължения – наричани най-често пасиви на компанията.

  В тази статия ще разгледаме някои от най-честите причини да се стигне дотам, че един човек да фалира и да изпадне в ситуация, при която да не може да покрива поетите си ангажименти, както и какво трябва да се направи, за да се избегне фалит.

  На първо място, като основна причина да се достига до фалит, е неправилната сметка, която един човек си прави при планиране на своята дейност.

  За пример – често, когато се правят финансови сметки, биват пропускани редица разходи, които съпътстват един бизнес, включително необходимите пари и нарастващите разходи за определени дейности, които на пръв поглед изглеждат незначителни. По този начин е възможно при неизпълнение на приходните резултати, които трябва да реализира даденото начинание – разходите да са твърде високи и много бързо да стопят всички активи, които бизнесът притежава към съответния момент.

  Разбира се, невъзможността да се намери начин, да се реализират действителни приходи от съответната дейност или завършването на дадено начинание до фаза, която да му позволи да може да бъде капитализирано – също би довело един човек до фалит, тъй като има натрупани множество разходи, които обаче не могат да се оправдаят с насрещни постъпления или някаква реализирана капиталова стойност поради неуспешното изпълнение, провалените уговорки или нереализираните парични потоци – спрямо очакванията и първоначалните сметки.

  От друга страна, когато е уверен в своя успех, един човек е възможно да консумира предварително своята печалба, която очаква да осъществи – извличайки предварително полагащия му се дял, защото смята, че е нормално да покрива своите лични разходи покрай извършването на определената дейност, като това се случва много преди да се реализира действителен резултат от нея и впоследствие този ресурс участва в сметките като чист разход, който е бил направен – независимо че реален резултат не е бил създаден, за да може въобще да бъде отчислявана каквато и да е било печалба.

  По този начин се получава илюзия за произведен резултат и очаквана печалба на база постигната предварителна договорка, неосъществяването на която обаче води до загуби, които могат да бъдат както напразно направените разходи по съответното направление, без възможност за каквато и да е било компенсация или поне някаква възвръщаемост на вече вложения ресурс, така и предварително изхарчените маржове на очакваната бъдеща печалба от реализацията на това, което всъщност не се е сбъднало.

  Така има голяма вероятност да се живее дълго време в заблуда, че нещата се развиват в правилната посока поради съществуването на определени финансови постъпления, които поддържат илюзията за развитие, докато договорките стават все повече и повече, но без да се завършват и да водят до действителен резултат, който да осигури пресметнатата още в самото начало печалба и предполагаема доходност.

   Така при намаляване на финансовите потоци в определен момент може да се достигне до серийно неизпълнение на поетите ангажименти, което впоследствие да доведе до реализиране на огромни загуби за вложителите и невъзможност да се покрият и възстановят вложените ресурси.

  Първият признак на потенциална опасност от фалит е забавянето на разплащанията поради невъзможността да бъдат осигурени нужните парични потоци, като в същото време липсата на завършени договорки и постигнати резултати, съчетани с недостатъчното количество активи, които да компенсират ситуацията и да възстановят вложените суми на инвеститорите в случай на ликвидация, водят до невъзможност за положителен изход от предстоящия фалит.

  В допълнение – наличието на нови и нови предоговаряния, които водят до отлагане на изпълнението на поетите ангажименти във времето, допълнително увеличава тяхната тежест, като същевременно ограничава и в някои случаи може напълно да премахне потенциала за реализиране на каквато и да е доходност – дори да бъдат изпълнени в даден момент, тъй като всяка дейност има правилен момент, в който си струва да бъде изпълнена и след който е възможно да генерира само загуби вместо печалба.

  Всичко това, съчетано с липсата на сериозно свиване на личните разходи и ограничаване на изтичащите средства, може да е допълнителен показател за предстоящия финансов срив.

  Единственият начин за успешно излизане от подобна ситуация е пълна мобилизация, при която личните разходи се свеждат до абсолютния минимум, като времето за работа се увеличава драстично и усилията се насочват изцяло към завършване на договорките и финализиране на предприетите начинания, чрез което произведеният резултат може да започне да компенсира загубите и така негативният ефект от неправилните сметки и погрешен модел на работа да бъде възстановен и изработен чрез реализиране на действителни печалби и истински финансови резултати.

  За съжаление, понякога вместо предприемане на тези критично важни действия за предотвратяване на фалита, хората насочват погрешно своите усилия и време по посока прехвърляне на отговорността за своя неуспех – търсейки външна причина за своята ситуация и обвинявайки другите, като целта е оправдаване на своя провал, за да запазят донякъде личния си авторитет пред хората около тях.

  На практика отговорността за фалита винаги е на ръководителя, който управлява дадената дейност, тъй като решенията, които той взима или не желае да вземе – носят резултата такъв, какъвто е, а бягането от отговорност, търсейки вина за създалата се ситуация извън себе си, предрича неизбежен погром, за който спасение няма.

  Тази погрешна практика за прехвърляне на отговорността може да успее да заблуди един-два пъти околните за личната некомпетентност и липсата на умения да се реализират съответните начинания, като често това води до реализиране на последващи още по-големи загуби поради причината, че не се поема лична отговорност и не се заплаща цената за грешките, а проблемът се прехвърля на трети лица, които евентуално да платят цената вместо действителния виновник.

  Въпреки това, рано или късно, този погрешен модел на прехвърляне на отговорност се проваля, тъй като липсата на успехи в поредица от най-различни начинания дава ясен сигнал за истинската причина на този упадък – тъй като няма по-добър показател от действителните резултати и постижения, които винаги говорят сами за себе си.

Най-важната първа стъпка, за да се избегне всичко това, е поемането на отговорност, като се признаят личният принос и собствените грешки за получилата се ситуация. Само така един човек би могъл да предприеме последващи действия, които да имат потенциала да го изведат от това трудно и често доста критично положение.