Свързаността на печалбата с ефективността и полезността

Витае огромна заблуда, свързана с действителния произход на печалбата при дадено предприемаческо начинание. Една немалка част от хората смятат, че работата и извършването на определен труд, полагането на усилия би трябвало задължително да водят до заплащане, тъй като все пак „времето е пари“. Съответно по-големите усилия логично би трябвало да водят до по-голямо заплащане. По подобен начин повишаването на сложността на самата работа също би трябвало да води до по-високи отчисления за реализирането на по-висок финансов резултат. В действителност обаче печалбата никога не е била пряко обвързана с положените усилия и време, а има връзка единствено с произвежданата полезност и ефективността, с която тя е постигната. Разбира се, концепцията за полезност е трудно разбираема за повечето хора, тъй като има много нива на съществуване, на които тя може да бъде определяна. Ние гледаме на себе си като на отделни индивиди, а от друга страна сме част от семейство, от социална общност, от човечеството като цяло, както и от заобикалящата ни природа, като в същото време сме свързани и с нашата духовна същност. Ето защо е важно да имаме правилно разбиране за действителния произход на печалбата и да започнем да разпознаваме заблуждаващите фактори, водещи до финансови резултати за сметка на цялото или общото.

За да можем да разберем този процес, нека си представим, че имаме един съд с вода. Ако напълним своята чаша от този съд – независимо дали това ни коства много или малко усилия – то очевидно течността в съда ще намалее поне с количеството, което сме изсипали. Понякога намаляването на съдържанието ще бъде дори по-голямо, тъй като при изсипването е възможно да излеем част от водата навън и така водата да намалее с по-голямо количество, отколкото сме успели да отлеем. В този случай резултатът, който сме постигнали, е бил за сметка на намаляването на общото количество в съда.

Когато говорим за полезност и ефективност, всъщност става дума за получаването на нашето количество вода от примера по-горе – за сметка на увеличаването на общото количество в общия съд. В този случай количеството за всички нараства и в резултат на този процес се повишава и възможността ние да получим част от това нарастване.

Именно тук се крие и една от най-честите заблуди, тъй като е сравнително трудно да бъде установена пряката полезност от извършваната работа на всеки човек поотделно. Ние може да сме много отдадени и трудолюбиви, но ако разглеждаме само себе си, е трудно да се установи дали и до каква степен нашата дейност води до повишаваща се полезност за общото. Под „общо“ разбираме света като съвкупност от множество взаимносвързани нива, спрямо които ние съществуваме, включително общността, човечеството, природата и нашия дух. Единственият начин да направим правилна преценка за полезността от нашите усилия е да разглеждаме себе си като част от тази цялостна взаимносвързана система. Само тогава ние бихме могли да определим с по-голяма точност дали нашите усилия и труд са истински производителни, тъй като бихме могли да ги съпоставим спрямо общия прогрес и благополучието на човечеството като цяло.

Именно тук идва и неприятното усещане от осъзнаването, че е възможно да влагаме огромно количество време, труд и усилия, а в същото време да не сме действително полезна част от общото, която спомага за повишаването за благоденствието на всички. В повечето случаи хората са склонни да си затворят очите и да не обръщат внимание на подобни неща, тъй като все пак „от тях нищо не зависи“. Това води до втората огромна заблуда, която кара хората да вярват, че светът просто е устроен така и обикновеният човек няма практическата възможност да повлияе нито на случващото се, нито на своята съдба, тъй като няма нужната власт, за да наложи своята воля. Има и хора, които жадно се устремяват към получаването на подобна власт, с която да наложат тяхното разбиране за „правилно“. Това отново е погрешен модел на действие, защото, както казахме по-рано, единственият начин да се достигне до повишаваща се обща полезност е да гледаме на всички ни като на взаимносвързани в една обща система, в която абсолютно всеки човек има своята роля и полага усилия да я извършва по най-добрия възможен начин спрямо своите текущи способности в полза на цялото. С други думи, постепенното ни откъсване от обществото, пренебрегвайки природата като среда, в която съществуваме, както и от духовната ни същност, ни прави уязвими, но и неспособни да разграничаваме кога действията ни са в полза и кога са за сметка на останалите.

Добрата новина е, че съществуват добри примери на хора, поставили идеята за общото благо на първо място преди своето собствено благополучие. Лесно е да бъде забелязан огромният прогрес, който може да се постигне при обединението на хората в една посока, в която всеки един човек допринася за общото. Именно по този начин всеки един отделен член на общността получава значително повече, отколкото би могъл да постигне, гледайки единствено себе си. Едно е ние сами да се погрижим за себе си, а съвсем друго е всички останали да се грижат за нас заедно с всички други – по този начин ефектът от предоставяната полезност да нараства експоненциално.

За постигането на положителен, благотворен резултат и действителна полезност и печалба от общите усилия, както и от влагането на средства в общи начинания има една-единствена важна предпоставка – хората да действат с обща цел и да осъзнават своето предназначение в общата система.

Ако разгледаме като пример пчелната колония – там има множество различни роли, които всяка пчела изпълнява. В интерес на просъществуването на цялото е правилното изпълнение на задълженията на отделните пчели според тяхното предназначение. Дори инстинктът за самосъхранение при тях е едва след ангажимента към общото благо. А животът в тази хармонична система спомага за развитието на растителното царство, за възможността за оцеляване на всички останали видове, включително и на хората.

Разбира се, от гледна точка на отделната единица не може да се измери реалната полезност, тъй като, разделена от цялото, тя няма същата функция или потенциал. Осъзнаването в тази посока няма как да бъде развито при всички в еднаква степен, тъй като процесът на личностно израстване при различните хора се случва с различно темпо и всеки е на различен етап от своето развитие. Ето защо ключово значение оказват търсенето и намирането на допирни точки с другите хора, а не разсъждения относно различията между тях.

Когато един човек започне да търси своето място в обществото, като допринася за общото според своите собствени уникални способности и специфични умения, тогава произвежданата полезност има действителен принос към постигането на печалба. Тя надгражда съществуващите блага и спомага за развитие на обществото като цяло, без да бъде за сметка на другите участници в общността.

В същото време е важно успешното внедряване на правилна организационна система, която да обедини усилията на отделните хора в обща последователност от дейности. Тази система води до ефективност и производителност, които създават експоненциално нарастваща стойност и водят до истинско благосъстояние за всички участници в процеса на допринасяне.

За целта обаче е необходимо притежателите на организационни знания и умения да са целеустремени към постигането на положителен краен ефект за общото, а не за изграждането на собствените си капиталистическо-икономически структури с единствената цел да осигурят личното им благоденствие, пренебрегвайки подобряването на живота на хората като цяло. В съвременното общество видимо преобладават именно такъв тип водачи – насочени към изграждането на лично благосъстояние и създаването на икономически империи, които им предоставят по-голяма власт над другите, дори за сметка на бъдещето на цялото човечество.

Това е причината успешни примери за обединение на обикновени хора като участниците в създаването на доказалия се атракцион – Исторически парк, да имат такава значимост.  Положителното развитие на нарастващата общност в община Ветрино е насочено към подобряване и грижа за общото. Всичко това възстановява вярата на хората в създаването на истинска полезност и е възможност за достигане до ефективни постъпления поради оказване на действителен принос. Хубавото е, че всеки може да получи част от общата печалба и да живее живота си свободно и щастливо, стига да насочи своите усилия в принос към общото, превръщайки се в производителна част от една цялостна и ефективно организирана система в хармонична свързаност с нашата истинска духовна природа, която българите носят в гените, завещани от нашите деди.