Къде хората най-често правят грешки с личните си финанси

В днешния свят парите имат ключова роля за осигуряването на възможност за нормално съществуване, като те спомагат за покриването на всички разходи и сметки, като в същото време могат да съдействат за постигането на разнообразни цели и осъществяването на множество мечти.

Именно поради тази причина правилната работа с парите и личните финанси е ключова за финансовото благополучие на всеки човек. И въпреки огромното количество информация по темата за парите – по-голямата част от хората правят редица грешки, които непосредствено ги водят до живот, изпълнен с трудности и проблеми, а целите и мечтите им биват постепенно заменени от посредственост, примирение и безразличие.

Ще разгледаме най-честите основни грешки, свързани с работата с личните финанси, които създават затруднения у хората и постепенно ги обричат на труден и нещастен живот.

На първо място една от най-големите грешки на хората е неправилната преценка за действителните разходи, свързани с определени покупки, поради причината, че освен първоначалния разход или месечния финансов ангажимент, който бива начислен, се проявяват и множество други последващи разходи, свързани с потреблението или начина, по който дадената покупка би повлияла на бъдещия бюджет и начин на живот.

За по-разбираем пример можем да вземем планирането на покупка на автомобил. Основна роля в преценката за закупуване на превозно средство играе разходът, който бихме имали за самата покупка, или когато автомобилът е на лизинг, то в сметките са включени и бъдещите месечни разходи за вноски по лизинга.

За съжаление това са само някои от разходите, които трябва да бъдат предвидени, защото наличието на автомобил изисква от наша страна да сключваме ежегодно застраховка, която да ни подсигури в случай на непредвидено събитие – тоест каско, както и наличието на застраховка гражданска отговорност, която да гарантира, че при причинено от наша страна произшествие – независимо дали това е станало виновно или по невнимание, то ние ще имаме финансова защита – в лицето на застрахователя, който ще поеме финансовата тежест и обезщетение при настъпило неблагоприятно събитие.

И макар че тези застраховки по-често са включени в сметките, се получава така, че в разнообразието от различните съпътстващи разходи често се пропуска голяма част от тях. Например преминаването на годишен технически преглед, необходимостта от винетка, извършването на ежегодно обслужване на автомобила или когато пробегът е по-голям – на по-кратък срок, както и поддръжката и замяната на автомобилни части, които имат определен живот – каквито са спирачните дискове, ремъкът или дори гумите – като всички тези направления, разпределени във времето, повишават средномесечния разход, който автомобилът носи в нашия бюджет.

Разбира се, горивото, като малко по-предвидим разход, често е взето под внимание, но при резки промени в цените, каквито наблюдаваме и в момента, се получава значително превишаване на разходите от тези, които сме пресметнали предварително.

Когато към всичко това добавим разходите за ремонти, обезценка и амортизация, които почти никога не са предварително заложени в плана – се получава една доста различна сметка, която консумира значително повече от предвидените средства.

За да бъде разбран по-добре разходът за обезценка и амортизация – нека да приемем, че автомобилът ни е струвал 30 000 лева, които са били платени наведнъж. Постепенно употребата на колата е довела до понижаване на нейната стойност във времето, като след 5-6 години тя вече би струвала не повече от 6-7000 лева. С други думи, при нужда да закупим сходен нов автомобил след 6 години ние ще имаме дупка в бюджета от порядъка на 23 000 лева, които, разделени на 72 месеца, правят средно по 320 лева на месец. В допълнение, поради повишаването на цените и развитието на технологиите, има вероятност новият автомобил след тези 6 години да струва вече 45 000 лева, което означава, че средно на месец е трябвало да бъдат спестявани допълнително по 210 лева, за да се разполага с необходимата сума за закупуване на последващ автомобил.

Ако се направи прецизна сметка при различни ситуации, ще се забележи, че често – когато човек си прави груба сметка – средномесечните му разходи за автомобил са от порядъка на 400-500 лева, когато действителните разходи възлизат на повече от 1000 лева. Всичко това води до повече затруднения, недостиг и свиване на стандарта на живот във времето поради факта, че действителните разходи по различни направления са значително по-високи, отколкото хората предполагат, тъй като невинаги могат да бъдат осъзнати и взети под внимание действителните бъдещи разходи, които дадено решение води след себе си.

Разбира се, този проблем не се отнася само до превозното средство, а за всичко в живота на хората – включително за жилището, където живеят, тъй като то също се амортизира и с времето има нужда от ремонт, който за по-дълъг период от време може да бъде в размер на значителна сума. Обзавеждането и уредите овехтяват и с времето започват да създават проблеми или да бъде необходимо да се заменят с нови, което, отново разпределено на месечна база във времето, показва определен средномесечен разход, който предварително не е бил взет под внимание и впоследствие създава затруднения да бъде покрит. Това най-често се проявява по различен начин при различните хора – дали под формата на ограничения и лишения, с които недостигът да бъде компенсиран, или с използване на допълнителни заеми и кредити да се реши текущият проблем за сметка на още по-трудното бъдеще, а понякога и с влагането на повече усилия и допълнителна работа, която да ангажира свободното време и да бъде за сметка на личния живот или семейното благоденствие.

Всичко това е резултат от неправилния начин на преценка и планиране, поради погрешното подвеждане на хората да бъдат консуматори на определени услуги и продукти, преди да имат финансовата възможност да си позволят да поддържат съответния стандарт на живот. Причината е, че често преминаването към по-висок стандарт на живот не е толкова трудно поради наличието на кредити, лизинги или дори натрупани спестявания, а понякога дори и активи, които поколението преди нас е успяло да акумулира. Съответно погрешната преценка, че да преминеш на по-висок стандарт на живот – като да притежаваш собствено жилище, да имаш определен автомобил, да ходиш на определени почивки и всичко останало – е напълно допустимо, след като можеш да си позволиш първоначалните плащания (дори и да се разполага с пълната сума накуп) – това би означавало, че можеш да поддържаш този стандарт на живот, което всъщност не е вярно.

За поддържане на определен начин на живот трябва да се разполага с парични потоци, които да могат да покриват всички тези ежемесечни разходи, включително натрупване на съответстващите суми за бъдещите дупки в бюджета, които суми не могат да бъдат тълкувани като спестявания или да се изразходват за други нужди, а само за поддържане на стандарта на живот, който даденият човек е решил да води.

Правилният анализ на действителния стандарт на живот, който водим, ни дава нужната яснота за стила на живот, който можем да си позволим към момента, и какво е нужно да предприемем по отношение на инвестиции и работа – за да живеем по начина, по който бихме искали, като същевременно бихме могли да постигнем целите си и да осъществим мечтите си.